Нямам те. Защото не поисках
себе си на две да разделя.
Изгорях, когато се притиснах
за последно в теб. И заболя!
Болка неусещана - такава,
дето сграбчва ти душата, дави я.
Още не разбирах, че остава
празно след напразни обещания.
Нямам те. Сърцето ти единствено
мое е. Нетленното е мое.
Те ми стигат - да те преизмисля.
В друг живот аз цяла ще съм твоя.
© Мая Попова All rights reserved.