Feb 4, 2021, 7:52 PM

В друг живот... 

  Poetry » Love
349 0 2

Не знам дали е яд или е тъжно...

А може би и двете. Разминаване - 

един към теб, еднопосочен мъж,

събрал тъга за изваляване...

А ти протегнала веднъж ръце,

защо сега - в самопрегръщане?

Убийството за влюбено сърце

е с жалост гръб да ти обръщат...

Една студена мрачна тишина 

и ледения дъх на бурен вятър. 

Самотен аз. Ти никога сама,

чертаем буквите си по стъклата. 

И сигурно ще се намерим в друг живот, 

във който пътя е, удобно тесен. 

Една открадната за миг любов, 

не прави този свят да бъде грешен... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??