Някога боляхме... в различни пътища
и разкроявахме в парченца любовта...
С мислите политахме, с маите потъвахме,
в друг живот изгубени, като чист водопад...
И в красиви растения самородни,
на сенки изтънчени в своя апогей,
шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме,
в друг живот неизтлял, възроден...
Бяхме и в неугасваща месечина,
грейнала както все по първи петли,
във живот продължение ненаситно,
и боляхме... в твоите и в моите очи...