Посветено на Душко (Николай. П. Кордов)
17.11.2009
Дори да ме боли.
Дори сърцето ми да кърви,
дори да не знае накъде върви,
очите ми ще те търсят.
Душата ми ще трепва при мисълта за теб.
Дори да не ме поглеждаш и за миг.
Дори да побелея.
В мен ще остане копнежа,
ще бъда все така невежа
и теб не ще никога подмина.
Всеки ден, откакто те познавам,
всеки път, след като си мисля,
че те познавам,
все един и същ въпрос си задавам.
Кога ще спра да те познавам?!
Някога беше един,
сега си друг.
Но никога не ще знам в кой съм се влюбила.
В този сега, който е непознат
или в този преди, който ми бе добър познат.
Но ти,
ти искам да знаеш,
че някога, все някога в един по-хубав свят,
в едно по-различно време,
когато аз ще съм по-добра от себе си дори,
ще поискам открито да ме обичаш и ТИ!
© Мина All rights reserved.