Животът ми е мил и драг
във къщата със малък двор.
Спокоен съм за моя праг
под сянката на птичи хор.
От тука тръгва моят път
към този свят и стар и нов.
И тук се връщам всеки път
с една нестихваща любов.
А къщата е моят храм,
във който грее свята свещ.
И само тук оставам сам
със себе си във свят горещ.
И по природа мълчалив,
аз чувам вътрешния глас.
В живота земен, причудлив
минавам вече в друга власт...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!