В другия живот
В дома си пуст прибирам се с крачки умерени,
съдбата пагубно постави ме в стъпки неуверени,
да имам най-ценното - семейството по уважение,
без любов, без страст – само отговорно задължение!
Виновна много съм пред себе си и пред съдбата,
категоричен, ясен знак ми даде тя самата,
че трябваше тогава да се боря Аз за любовта си,
но уморено се отказах, носеща до днес скръбта си!
Сега живея ужасяващо прекрасно и щастливо,
като непотребна твар живуркам, боязливо,
предадох любовта си, заради разума безумен, ...