В дръзката пролет на живота
светлината твърде силна е.
Опиянен, ти тръгна с охота
да пресичаш дългите му мостове.
Нарами си торбата с надежди,
напълни си сърцето с мечти,
че нищо лошо не предвиждашe,
на тази възраст кой да те вини?
Но попрекрачил вече в късното лято,
младежът мечтател в теб остаря.
Не малко несрети, когато
житието ти пред прага довя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up