В душата ми сега е тишина...
След толкова изпитана тревога
съм седнала на тихо, у дома,
с усещане за милостта на Бога...
Препъвах се от бързане в това
да бъда преди другите, да мога,
да знам,
да виждам горе, до върха!
У мен кипяха хиляди посоки...
Раздавах се и исках да държа
това, което мислех, че ми трябва
и нямаше значение мига - ...