Автор: Генка Богданова
Тягостно и сиво е. Дъждът вали…
Дали защото слънцето го няма
душата ми посърнала скърби?
За младостта ли – слънчева измама,
за любов с раняващи стрели, или
за несбъдната мечта голяма
днес душата ми жадува и боли?
Навън вали! В настръхналата вечер,
изчезват бавно твоите следи.
Дъждът и мракът те поглъщат вече,
гори сърцето в моите гърди, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Една впечатляваща картина роди идеята за това стихотворение. Лирическата ми героиня е измислена от мен, събирателен образ на потопени в скръб жени, прощаващи се с голямата си любов. Слава Богу, аз никога не съм изпитвала тази убийствена тъга, затова се моля да съм предала достоверно чувствата на тази, от чиито очи се леят не сълзи, а убийствена тъга.