Oct 21, 2009, 4:13 PM

В дванадесет 

  Poetry » Other
2026 2 33
На тръгване остава тихо тракане.
Не токчетата...
Стенният часовник
върти на ос надежди и очаквания
и ниже със стрелките си огромни
две бримки от сълзи,
дошли навреме
за първи път от толкова години -
да смажат механизма му.
И мене.
А ти да си останеш все невинен.
Но нека съм виновна като трябва, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??