В покоя на сънливата зора
се ражда сетният ми ден,
но с лъч, пробляснал в утринта,
не ще остана заслепен.
В потока на студената река
изтичат дните ми без жал.
В горчиви сълзи, в самота,
с букет от пролетна печал.
В живота си, завинаги обречен
във хорска хлад да се пека,
аз връщам се в съня си вечен
в дъбравата край старата река.