На одеялото във сивотата мокра
завих се, в този ситен дъжд.
Вали навън и става кална лова...
Ще понеса и туй! Нали съм силен мъж?
Вали дъждът и на целувката изтрива
следата прокопала в мен каньон...
Защо душата ми премачкана умира
като премазана на пътя от камион?
И като закопана в златна мина –
мечта за всеки истински Търсач
сълзата "Обич" някъде се спира...
във крайчето на някакъв клепач. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up