yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
May 1, 2010, 12:34 PM  

В един сонет за древна катедрала 

  Poetry » Love
686 0 18

Не твоето лице сега ме буди,

макар че лягам си със него,

във тънки очертания се губя,

на думи, подредени във кортеж.

 

И раждам се в изящно слово,

отпило от безгрижния ми смях,

накъсвам смислите до голо

и ги поръсвам със живот.

 

В съня ми тихо се прокрадва

един сонет за древна катедрала,

със Кръст, забит във небесата.

 

И заиграваме в старинна драма,

в която ти си с образа на Квазимодо,

а аз съм циганката Есмералда.

 

А обичта ти толкова голяма е,

посипала със спомен пътя ни

от Нотр Дам до Монтфауком.

 

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??