Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа.
Падат и застилат шарен, мек килим.
Моля те, не бързай!... Нека постоим!...
Ето, в тишината някой долетя
и след миг гората звънко закънтя.
Чука и не спира работлив кълвач,
всичко ще оглася чак до късен здрач.
А над нас долита пърхане с крила -
гълъби облитат близката ела.
И семейство чинки в клоните на бук
за гнездо оглеждат - ще заседнат тук. ...