Apr 14, 2018, 11:37 PM

В главата ми жужат пчели 

  Poetry » Phylosophy
3981 46 46

Узряха тишините ми. Презряха.

Изсъхнаха стеблата им до корен,

че все във грешния сезон цъфтяха

и затова останаха безплодни.

 

Подреждах ги. Наричах ги по име.

И чаках да се сбъднат като сънища.

Намразих пролет, лято, есен, зима,

а тишините все жадуват пътища.

 

И думички - пчели да ги помилват.

Стаените надежди да опрашат,

че безнадеждно тихото горчиво е

като утайка подир вино в чаша...

 

Сезоните ръцете си измиха...

Сърдити ветрове мъглите влачат.

В сърцето ми гнезди умора тиха.

В главата ми жужат пчели. И плачат...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??