В гората ветрецът довея покой,
през вейките лунният диск се провря.
Пред мене застана, приятелю мой,
и пулсът ми в кротко очакване спря.
Протягам ръка и ти сядаш до мен,
погалваш ме с топла и ласкава длан.
Защо ли ме гледаш със поглед смутен?
Аз искам да бъдеш спокоен, засмян.
От изток ще блесне пак новият ден.
Виж - гаснат звездите и мрака лети.
За радост и обич човек е роден,
когато до него приятел седи!