Аз бях като невинните елхички,
родени сред гората на живота.
С дъха си все към слънцето надничах,
ала растях в студенина безропотно.
В упойващите сънища на дните
цъфтеше време, на върха ми кацнало.
Но често на вихрушките игрите
наивността безмилостно наказваха.
Не исках и не спирах да мечтая,
че слънчев лъч за мене пази лятото.
А смелостта ми стигаше безкрая,
забила корен борбен във земята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up