Пред мен, зад мен е черен океан.
Припламват в него галактични гари.
И аз съм центърът на самотата - сам,
последен рицар в звездните безкраи.
Вселената ухае на тамян.
Омайва ме, главата ми се мае.
Летя, но без криле, в божествен храм
и скулптор космосът неведомо ме вае.
В готическата катедрала на духа
в епилептичен транс издигам се нагоре.
Триоки същества издишват страшно - ха.
И от диханието пари ме оборват. ...