Самотата липсата принуждава,
докосвайки в спомена всяка болка,
завинаги тя любовта отчуждава
и пропуска последната обиколка.
Не забравяй никога своето минало,
дори бъдещето съвсем да е ясно,
в самотата сърцето е утихнало –
захвърлено на незнайно място.
Поредно желание неизпълнено,
в гърдите сърцето е натежало –
от чувства и тъга е препълнено,
но на нея винаги е принадлежало.