В гърлото на мрака
вятърът поклаща листата на спомените.
Песъчинки безброй търкаля по улеи смътни.
Невъзможното разделя с мокрия залез
от сълзите изтекли в пустини желания...
Няма дори и костица посока.
Само равни била на дъна от патина.
Ветроглавите дни са сребърни гривни...
белезници на бъдното безизгревно.
Галеони на бъдещето заседнали
в бели дюни - рошави гърбици -
синусоиди на несбъднатото. ...