СВЕЩЕНИКЪТ: Кой е там? Не чувам глас сега!

                              Не мълчете, чадо! Не така!

                      ТЯ: Чакай малко, хляба да си ям!

                              Стига мрънка саму " Кой е там? " !

СВЕЩЕНИКЪТ: Есмералда, ти ли си това?

                             Що за наглост? Мляскаш си едва!

                       ТЯ: Ко да прая? Угладня тумбака!

                              От глада ни можи да са бяга!

СВЕЩЕНИКЪТ: Тук таверна, дъще, знай - не е!

                              Малко свян ти нямаш ли поне?

                       ТЯ: Дъще ли? Како ти става, бре?

                              Нещо май съвсем не си добре!

                              Де е майка фанала преди

                              аз ни знам, но няма да си ти!

                              Щото малък си от мен ша знайш!

                              Толкоз ли на проста ша ма прайш?

СВЕЩЕНИКЪТ:С теб да се говори е напразно!

                       ТЯ: А ве тука, що е многу тясно?

СВЕЩЕНИКЪТ: Вярващите тук се изповядват,

                              щом в души се дяволи прокрадват! 

                              Моля те, върви си, не оставай!

                              В неудобство ти не ме поставяй!

                       ТЯ: Още малку да са крия тряба!

                              Щото от пазара краднах хляба!

                              Дай ми франк и ету, ша си тръгна!

                              Кату птичка вънка ша са хвръкна!

СВЕЩЕНИКЪТ: Стига вече! Тръгвай си веднага!

                              Взе от теб безкрай да ми дотяга!

                        ТЯ: Гледай гу! На важен ша са прави!

                               Кой му дади първо, май забрави?

                               Лятото ти помниш ли? Нощта?

                               Роклята ми беши на цвитя!

                               Тез коси до кръста ми - катран,

                               за тебе бяха пуснати, о Жан!

                              В тихата горичка, под дървята

                              на рамене си сложи ми краката!

                              Кат кученце го прайхме, кат фонтан!

                              Направу огън беше този Жан!

СВЕЩЕНИКЪТ: Това е минало! Върви си ти!

                       ТЯ: Дай ми франк де! Стиснат не бъди!

                                                    ( Свещеникът я хваща и я изкарва от изповедалнята )

СВЕЩЕНИКЪТ: Що за чудо? Просто е без срам. А!!!

                              Кръстът ми? О, кръстът ми го няма.

                              Есмералда, дявол жив е тя...

                              Лятна нощ... и рокля на цветя... ( излиза )