Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом,
а то излезе, че е малко детенце,
енергично, сладичко като шарен бонбон,
сякаш в градина от плевели - единствено цветенце.
"Да знатете къде живее бай Андо?"
- детето нетърпеливо му рече.
Щастието беше в магично огледало.
Сякаш то гледаше Мицо отдалече. ...