В жертва е принесено сърцето ми,
на огнени стрели ухае -
но измръзнало е там, където ти
докосвал си го с топли длани.
И стъпка, и прониза, и раздроби го -
парченцата във въздуха разпръсна.
Единствен ти гасиш във мене огъня...
Насън ще те целувам и прегръщам!
Самодивски ще присядам до главата ти,
щом мислите ти плахо ме повикат.
Ще изчезвам мигом, заедно със здрача, скрит
във пазвата на слънчевия писък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up