Mar 17, 2008, 5:32 PM

В живеца си сама трептя 

  Poetry
700 0 26
Размахва се махалото - един живот!
Но кой от всички мигове да спазя?
Дали когато с теб сме пак на път,
или когато в болката самотна лазя?
Отречена, намерих кръстопът сама,
закрачих по света - така, оголена.
Все още във живеца си сама трептя...
за мен ще жаля, още съм неразсъблечена.
Потръпвам нервно - бяла, без палто,
и страх ме е да видя отражение -
в огледалото отсреща - САМО две очи,
поели в себе си и болката, и бремето. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??