В живота му - сълзите и скръбта,
на масата до него все празнуват,
тровят го със своята злина
и душата му завинаги погубват.
Пък той, нали е домакин,
не може свойте гости да изгони,
затова се прави на щастлив
до гозбите от вечните неволи.
Накрая се прегръща със скръбта,
но не в екстаз, от мъка заридава,
докосва и ръката със сълза,
а тя в ехидния си смях го унижава.