В живота вече всичко е така:
игра на зарове и ход на пешки,
залагаш себе си в ези-тура,
не се вълнуваш от съдби човешки.
Да вземаш не е никаква беда,
но виж... да даваш, туй е друго нещо -
отслабваш духом, братко, и това
на твоя враг ще му се стори смешно.
И виждаш в погледите лудостта
на хората по пътя, дето срещаш,
но вгледаш ли се, ще откриеш там
и свойто отражение насреща.
Навярно в тази луда надпревара,
животното в човека надделява.
© Росица Петрова All rights reserved.
Таня, права си че все по-често губим човешкото в себе си и не съм съгласна с Белла, че животинското натделява само в животинското.
Ако вземем за пример убийството,не бихме могли да кажем че това е проява на човещина, а дори и някоя по-малка негативна проява, като омразата да речем...Но това е въпрос на мнение и на гледна точка.
И да, Ребека...Животът се е превърнал в хазарт, но както казва Ласка "добре че има изключения ".
Благодаря за коментарите!