В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи
люлеят се във чашата ми за кафе,
достигнали я по невидими пътеки
за да открият моето сърце.
Нали съм безчадърен и небрежен,
а също враг на всеки дъждобран,
кафето ми е океан безбрежен
вали ли дъжд... и капките са там... ...