В капана на живота
Посипан с аления цвят на рози,
примами ме животът в свойта бездна
и, скрита зад безплътно було от надежди,
душата ми в мъглата от сълзи зачезна...
На лунна светлина изглеждаше различен
този килим от пепел, който ми постели;
аленият залез свиреше беззвучно
симфония на славеи, от нийде долетели.
В затвор на свободата аз попаднах -
не! - Зад броня на живота ли се скрих?
Този рубинен блясък на пустинен пламък ...