В клоните полегна залез.
Подухна тихо.
И замря.
Листата под цигулката танцуват
на скрития в тревата музикант.
Облечен в черен фрак. С папийонка.
Цветята сгънаха, прибраха в чанта
разперените ветрила. И стана хладно.
Подканят ме самотните скамейки
по тях да плъзна своята длан.
За „лека нощ!”.
И после да си тръгна. ...