В компания на Самотата
Тази сутрин пак осъмнах с чаша във ръката,
че цяла нощ компания ми прави Самотата.
Не помня колко вино изпихме двете с нея,
докато разказвах ù без тебе как линея.
А тя оказа се приятелка добра -
слушаше внимателно и кимаше с глава.
В изповед пред нея разголих си душата,
но да ми помогне не може тя, горката.
Единствен на света ти имаш тази власт,
ала къде сега си, да чуеш моя глас!?
Да видиш как сърцето ми се пръсва на парчета ...