За сълзите в очите подпухнали!
За мечтите,
в спомени прашни потънали...
За приятелите, вечните,
верните...
Които отдавна забравиха теб!?
За вярата твоя, че доброто
добро е.
За всичко това, да за всичко това -
и за словото, словото неизказано
с думи... Несподелено даже със
себе си. Несподелено, заключено ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up