В милионния град, милиони съдби.
Живи сенки отнейде извират.
Или мъничко след, или малко преди –
жив и аз между тях се провирам.
Накъде през площада, през вятър и шум,
накъде? Ако се позачудите,
тъкмо това ми минава на ум:
влизам и аз в тишината,
при другите.
© Райчо Русев All rights reserved.
( А след тишина и аплодисменти очаквам да се видим! )