В краката ми се гонят влажни кестени
В краката ми се гонят влажни кестени,
разпръснати дъждовно по паважа
под пръските на гуми мокро-есенни
и трескави чадърени виражи.
Един от тях целува ми обувката
и с пукот се разтваря- да ме види.
Кракът замръзва, стоплен от милувката.
Чадърът чака, да не ме обиди.
И споменът връхлита ме. Със силата
на ураган е ярката картина:
събира кестените мама (милата!) ...