Привел е питите си слънчогледа,
тъгува за тръгващото лято,
а ято птици простора си споделя,
сбогувайки се с мястото познато.
Трептят полята в мараня,
жълтото на слънцето си подарили,
вятърът улавя на комбайн звука,
гмурнал се в житата изкласили.
Някак шумно проговаря и морето,
вълните му за бури предвещават,
лятото задъхано сред облаците крета,
но пак да се завърне обещава.