Вървях стремглаво напред
и се лутах из пътищата кални.
Непознатите лица редяха се
и влизах в роли театрални.
И както така вървях си
и минавах бури от радост и тъга,
стигнах аз моста на мечтите,
сякаш бях на края на света.
Стъпка по стъпка, след всичко преживяно
сбъдваха се мечтите, някак оживени!
Не спирах да вървя и търся,
макар крилете от желания да бяха уморени. ...