Feb 26, 2009, 2:19 PM

В края винаги е безразлично... 

  Poetry
682 0 1
Две ръце горещи галят ледено лице.
(и пръсти сливат за молитва)
Невярващи очи - срещу им празни дупки -
сълзите капят.
(а плаче ли душата на мъртвеца?)
Устни топли до мъртвосини се притискат.
(раздират тишината стонове)
Щастлив е оня, който пръв си иде!
Мечта,
любов,
желание
е тя, ала сега е мъртва.
Във пропаст болезнено дълбока
пропада живият.
Крясъци и викове до изнемога.
(едно сърце без половината остава)

Целият облечен в черно
до гроба нов стои
с цветя в ръце.
Принцесата я няма.
(Кучето пазач какво ще пази веч?)

© Кристиана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Потръпнах! Много силен стих, Кристиана! Това усещане съм го изпитвала и е необяснимо с думи...има само много,много болка.
Random works
: ??:??