Nov 21, 2009, 8:06 PM

В креслото на почивката 

  Poetry » Love
388 0 0
Седя в креслото на почивката.
Отпивам коняк с усмивка.
Изпращам светлината на деня,
за да ме докосне уюта на нощта.
Седя в креслото на почивката,
размишлявам за света.
Красива е земята, загадъчна луната.
Неповторим е човек, когато си намери душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Random works
: ??:??