След успешния ден отшумява светът
пак на масата в кръчмата стара,
ти – със своята вечна любима жена,
аз – с поредния, някой от бара.
И почти ми е лесно да забравя, че там,
само няколко маси във ляво –
ти, от своята вечна любов обладан,
само бегло с очи ме задяваш.
Като в старо танго – две напред, три назад
маха времето с присмех себичен,
онзи мъж рецитира красиви слова,
вдига врява и шум артистичен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up