В култ към своя егоизъм

Jan 7, 2009, 1:05 PM

Poetry » Other

671 0 4

В култ към своя егоизъм -
пожертвах твоето сърце!
Бездушна, занемяла и наивна -
загърбих всичко, останах без лице!

И сляпа лутах се сред грозотата,
хората ме сочеха със пръст!
И чуваха се викове: "Горката!",
но безмилостно разпъваха ме пак на кръст!

Обезобразих и душата си безбожно!
Закрила търсих в думи премълчани и лъжи!
И знаеш ли?! Било е невъзможно
да продължиш напред, щом все не спира да боли!

Но егоистично пак те моля,
не си отивай! Някак ми прости!
Макар и вече нищичко да нямам -
ти не ме предавай! Остани!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ville_valo_brc (Илия Кузев)

2009-01-13T12:53:12+02:00

Браво Деси ти се развихри с големия си талант отново!!!
sugar_kukli4ka (ЯнИ СлАвА)

2009-01-07T20:22:27+02:00

Предполагам е по действителен случай, защото е много истинско ... Ако е така знай , че всички сме егоисти и всички грешим ... само, че са малко тези, който признават грешките си ... Браво
broken_dream (Нямам)

2009-01-07T14:24:17+02:00

Трудно е да признаеш истината! Но поне я виждаш и със сетни сили молиш "остани"! Ако наистина те е обичал ще остане и ще те приема такава каквато си ! Успех!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-01-07T13:48:13+02:00

Браво, Деси!
Силно е!

В култ към своя егоизъм

Свързани произведения

Comments

Random works