Двама с тебе мечтаем Париж
и в ума си преплуваме Сена.
Виж, Сорбоната, тъжна е, виж,
от очите ни плахи ранена.
С теб пресичаме Шанз-Елизе,
там, под кестена стар, и сме други,
с уморени и плахи нозе,
с жаден поглед на просяци влюбени.
И говорят на френски французите.
Ние ганьовски някак се пулим.
Отброяваме евро... до нулата.
Без да знаем, че скъпо ни струва. ...