В отровни устни лек не ще откриеш.
Върви си! Ще ме погубиш!
В замъглено огледало образи вече няма,
от любовта ми към теб само омраза остана.
Спомням си за времето, когато бяхме само аз и ти,
а какво стана, и двамата търсим опора, но сами.
Ти продължаваш да просиш обич от мен...
Защо, след като ти сам превърна нея в плен?
Не мога повече да те спасявам от нощта,
по обратния път ще поема към дома.
Казваш ми, че промени има в теб,
но няма смисъл вместо на сърце да говориш на лед. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up