В леглото
Аз падам пак
в прегръдката ти мека,
отпускам се,
затварям и очи.
А като морен
пътник
край пътека,
изминалият ден
край мен мълчи...
Отпущам ремъците
на самара
и чувствам свойта Свобода...
И напрежението се разкара!
Катурнах мъките си
от гърба!...
© Христо Славов All rights reserved.
Перперикон, благодаря за съвета ,но искам да споделя със Вас,че във Вашето предположение се губи ритъма и се изменя смисъла, кой и какво е катурнало напрежението,в каквото съм търсил смисъла на написаното