Любовта им сърцата заши във едно
и конеца на възел завърза.
А с писеца на чувствата писа писмо
до тъгата, в кръвта им забързана.
Прати вятъра бурен, роден в пустота,
да прекърши той клони ранени.
И поникнаха чудни, магични цветя,
в бели рокли, с дъга оцветени.
Щом събудено беше от тъжния сън,
разцъфтя във усмивка сърцето.
С писъмцето сбогува се бързо навън
и разпръсна лъчи по небето. ...