В издигнатите длани за молитва,
треперещи... преплетените пръсти,
превърнати в два бели гълъба,
политнаха в мечтанията сини.
Небето изсветля със буен тътен
в безгласната молитва на душата.
В очите стече се сълза от огън -
изкупващaта светлина от небесата.
Най-истинска любов е тази, която
след огън свети, като чисто злато.
Дори опожарена, тя гори в сърцето.
За нея няма край. Защото е начало.