В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано,
в мига, когато фронтовете спят – и тишина в окопите се стелва,
и Бог небесната си благодат изсипва ни със щедрост безпределна,
във гларуса, извил прощален кръг в ачика – над пасажите сафриди,
във шемета на пролетния стрък, разпукал тротоара – да ме види! –
врабчето, кацнало със „Чик-чи-рик” в дланта ми – и нанейде отлетяло,
нали и аз съм само светъл миг в люлежа на Световното махало.