re4o (Стефан Николов)
19 144
Apr 13, 2010, 9:15 PM

В малка вълшебна звезда... 

  Poetry » Other
1149 0 3

В едно далечно царство,
от което даже духовете бяха си отишли,
нейна светлост, господарката,
отпиваше вечерното си вино.
Наричаха я Тишината
и никой нито бе я чувал,
нито виждал,
а той, момченце малко,
заблудило се по пътя за дома,
стоеше скрит, притихнал
зад вълшебен бронзов скрин,
където криеше се тайна,
в която бе повярвал...

И ето, пак видя я
пред кристалночисто огледало,
отразяващо в нощта
искрящите и огнени очи,
седефена усмивка
и малка сребърна сълза,
допиваща си виното, което
в огненочервена следа
разля се устремно в небитието...
...
После бавно пристъпи към скрина,
отвори го с поглед, а там
затворена блестеше звездата,
онази приказна и нежна,
която кацна вълшебно в съня му.
И готова да полети със нея,
тогава Тя нежно му каза - Ела,
а той се уплаши, побягна,
търсейки път към дома...

И пак Тишината усмихна се дяволито.
И тихо, тихо, незнайно накъде отлетя,
а момченцето  в скрина прикрито,
намерило най-сетне дома,
тихо зачака  и се превърна
в малка вълшебна звезда...

© Стефан Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??