В мечтите обхождам до края Земята
и пак съм кормчия на моя си сал,
остана зад мене във здрача тъмата
и пътя, по който до тук съм вървял!
Душата ми светла, от теб неразбрана,
ще търсиш след време във идния ден.
Каквато те срещнах — такава остана ...
а исках да мислиш и ти като мен!
В житейската яхта си ти капитана,
под твоя команда се две дъщери.
С попътния вятър далеч в океана
посоката вярна за тях избери!
24 ч.,.30 януари 2005
("Повеите на любовта - първа книга")
Иван Митов
© Иванъ Митовъ All rights reserved.