Загледа се във мен Луната
и ме посочи с поглед.
Потръпна под нозете ми Земята
и пропаст дълбока под мен се разтвори.
А Вятърът със стон изви
свирепа, тъжна песен.
Морето се надигна и бучи.
Птица изкрещя. Вълна плесна.
Мълнии, гнетени допреди,
заиждаха, а въздухът трепереше - Предвестник,
че никоя стихия няма днес да спи,
а светът за мен ще бъде тесен! ...