Jul 13, 2016, 8:00 AM

В мига на желаната слава 

  Poetry » Other
358 0 2

Предвидимият хаос очаква

своя миг на покой.

Виж, и той като нас се надява

да векува, но с кой?

 

Аз съм твърде разумна-

не ставам. Ти не си мекушав.

Гние в мига на желаната слава

онова, от което се прави ошав.

 

И сега, накъде?! Накъдето 

погледът спира в стената

от влюбени намерения? Съхне

плодът на родилата круши лоза.

 

Все по предвинено време!

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хаосът обича поетите,но поетите много мразят покоя- та и ти.Поздравления!!!! Wali /Виолета Томова
  • Хареса ми!
Random works
: ??:??