Feb 26, 2015, 12:38 AM
в минало несвършено...
Дърпам с ръце и разтварям уста.
Движа устни с помощ на пръстите.
Хрипти пресипналото сърце и се получва,
нещо като-,,както кажеш съкровище,,.
Дон Кихот бе по-умен от мен.
Аз звездите прехраних с доверие.
С въздишки дъхът ми изгаря мечти.
Аз още стоя в минало несвършено...
© Станислав Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Не ще отговарям на саксофона. Аз съм пиано. В момента на земята свири един всеки за себе си инструмент, а не оркестър дори без име. Благодаря, че такива велики личности като Теб се отбиха, на моята скромна страничка. Много положителност и за теб, скорпионе.
-
Всички сме в минало несвършено, Станиславе! Може би 10 дни след смъртта вече няма да бъдем. Но дотогава...
Споменавайки за Йордан Захариев, вчера, ме подсещаш за нещо, което смътно усещах, но не можех да формулирам ясно и точно. А то е, че на моменти постигаш неговата лаконичност и неговата оригинална изразност.
Импонира ми поезията ти, а в частност и този твой текст.
Поздравявам те за него!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти за уважението към скромната ми личност. Аз те считам за приятел, дано и ти ме считаш за такъв.
Лека вечер и хубави сънища!